Доколкото знам се пости преди Коледа. Откога, докога и защо всъщност се пости?

Пости се от 14.11 до 24.12 включително. Общо четиридесет дена. Пости се, за да се пречистим физически и духовно. Духовно се пречистваме чрез изповед. Също така трябва поне веднъж месечно да се взема причастие. Само така ще можем да приемем в чистота Светото причастие.

Какво точно е Бъдни вечер според християнството?

Бъдни вечер е една реална подготовка за посрещане раждането на Младенеца. И именно, защото още сме в пости, то Бъдни вечер като трапеза е традиционно посна. Между другото българската традиция е много дълбока по отношение на Бъдни вечер. Ако се върнем назад в миналото във всеки дом е имало огнище или да ко наречем с по-съвременни думи камина. Тогава се е спазвала традицията за полагане на бъдника. Иначе казано дебело дърво, което преди да бъде положено, било порсъвано от домакинята с всичко, което е произвеждало домакинството като жито, пшеница, царевица и подобни неща. Чак след това то бива запалено и поддържа огъня задължително след полунощ, когато по принцип всички си честитят рождеството на Божия син – Иисус Христос. Поръсването с тези продукти, тези произведения на техния труд е една своеобразна молитва към раждащия се Младенец той да дари семейството с много благоденствие и с много просперитет, разбира се с много здраве на основата на тяхната молитва. Най-важното, което християнинът трябва да преживее в тази вечер е наистина да се подготви духовно за посрещането на Спасителя Христос, за неговото раждане, да осмисли незахождащата светлина, която идва, защото ние сме съвременни християни, гости на XXI век и имаме достатъчно знания, т.е. имаме пред себе си Светата книга – Библията и можем да придобием знания за това, което се е случило преди две хиляди години и поредица от събития през тези две хиляди години на нашето съвремие т.е. ние знаем за какво е дошъл Христос, знаем каква е била мисията му и ако хората още тогава са били убедени чрез чудесата и чрез неговата проповед в неговото божествено достойнство, значи ние съвременните хора трябва да сме повече от убедени в творческия замисъл на българския и на човешкия род и спрямо венеца на Божественото творение – човека. Така че смисълът е преди всичко е посрещането на истината, вечната светлина в лицето на Христос говорейки, разбира се, от чисто духовен аспект.

Какво е Вашето мнение за това смесване на чисто верските традиции с тези, датиращи от езическата епоха на България. Например за питката на Бъдни вечер има поверие, че домакинята я пече, за да залъже някакъв бог Коледо...

Вие чухте ли ме да поменавам понятието Коледа? Не ме чухте, нали? Аз винаги казвам Свето Рождество Христово. Това е християнският празник раждането на Спасителя Христос и ние трябва да се приучим да вграждаме своята духовност и личността си именно в границите на този празник. Тази традиция, наречена Коледа се внуши медийно от Запада преди деветнайсет години, която традиция не е правилна – тя е езическа традиция. Какво е Коледа? Коледа се основава на един древен езически празник, наречен Календрий, в който празник древните езичници са празнували бог Сатурн или най-вече не обожествяването или почитането на самия бог този ден, а изхождащата светлина от слънцето. Именно затова в следствие, когато вече християнството се налага като вероизповед и когато езичниците започват да приемат християнството, още в началните години, те са продължавали да празнуват донякъде и езическите празници, и навлизат и в новите християнски традиции и вероизповед. Затова светите отци в цвърквата някъде около 450 г. сл.Хр. налагат празника на раждането на нашия Спасител – Христос, който не се е празнувал до това време именно в този период – на 25.12, когато се е празнувал този езически празник Календрий, за да може идващата незахождащата светлина на Спасителя от Изток, т.е. нашият християнски празник да припокрие традицията на езическия празник и по този начин новокръстените християни да започнат да празнуват само християнския празник. Това се е получило слава Богу, така че не е правилно да употребяваме понятието Коледа, защото това е езическия празник, а нашият християнски празник е Свето Рождество Христово.

Всъщност това обяснява и твърденията, че Иисус Христос не се е родил на датата 25.12...

Имайте впредвид, че раждането на Христос бележи началото на новото летоброене и на новия календар. Чак между четиридесет и петдесет години по-късно един от първите монаси Дионисий Младши прави първия календар, който фактически бележи тази граница от раждането на Христос или т.е. вече календарно се определя Новия Завет, така че да говорим за дата на раждането на Христос е малко абсурдно.

А според Вашето лично мнение има ли в последните години тенденция към една малко по-негативна промяна от гледна точка на това, че започнаха много да се комерсиализират празниците приемайки западните стандарти в България ?

А защо трябва да се подлагаме на влиянието на Западната традиция след като имаме наша собствена традиция, многолетна традиция при това? Какво можем да вземем от Американската традиция, която е общо взето няма и двестагодишна традиция? Абсурдно е. Ето например Вие сте млад човек, но беше до безкрайност разочароващо например, че на Деня на народните будители много от учениците празнуваха Хелоуин т.е. Празника на всички Светии след като в Прасловната ни традиция си имаме в нужния период, на нужното място в църковния календар именно Празника на всички Светии. Защо трябва да се празнува Хелоуин и едва ли не да се правим на дяволи? Това ли изисква от нас Творецът и Създателят? Естествено не иска това. Той изисква да изчистим нашия човешки образ и винаги да пристъпваме пред себеподобните си и пред Неговото лице да постъпваме винаги с изчистено лице без да се срамуваме или най-малкото да нямаме повод за срам. Това е по-важното.

Прекаляват ли публичните личности с рекламата на гърба на празниците? Например започва се някаква благотворителна кампания, пък вместо децата наляво и надясно по медиите се отразяват иначе много благородните звезди...

Вижте, аз винаги съм казвал, че публичните личности са най-малкото вярващи хора. Оттук можем да направим един основен извод, че един човек, който не е осмислил ценностните характеристики на даден християнски празник, т.е. да осмислим нравственото, етическото поучение и нещото, към което ни подтиква празника по какъв начин би го осмислил в живота си и по какъв начин би го реализирал в действията, които извършва конкретно за празника. Осмисля ли той действията си като милосърдни т.е. това, което Бог изисква от всеки един от нас – винаги да изпълняваме акта на милосърдие като основно християнско задължение? Съмнява ме. Те просто правят една твърде добра PR акция на гърба на хилядолетно установения празник и върху гърба именно на неговата духовност, неговата духовна насоченост. Поне аз така смятам.

Въпреки, че сме от Търговска Гимназия „Княз Симеон Търновски” смея да твърдя, че определено не гледаме от материалната страна на нещата. Глупаво е да изискваме от родителите си, бабите ни, дядовците ни да познават и почитат традициите на даден празник, а ние самите да не се интересуваме от тях и по този начин да не можем да ги предадем на нашите деца например...

Едно нещо трябва да знаем – традиция без духовенство и без вяра губи абсолютно всякаква стойност. Точно тези две неща трябва да се осмислят. Християнството не е религия на фанатизма. Християнството задължително стремежите си  именно на основата на знанията за Христос, за неговото учение, за неговата ценностна система и преди всичко да изграждаме живота си на такава основа, на каквато и самият Христос преди почти две хиляди години е изградил своя живот, през неговия кратък живот тук, на Земята като Бог, въплътен в човешка същност. Всеки трябва да си отговори дали като личност е изпълнил определените духовни изисквания от Христос спрямо него и да приложи тези изисквания като начин на живот за цялото си семейство и след това да мислим за новото формиране, новия начин на формиране на мислене и на цялото ни общество, но определено начинът, по който живее българския народ в момента и начинът, по който се изявява обществото ни, което може би съществува само на лист хартия и съществува в нашия речник, но то практически не реализира ценностни стойности сред хората, то оттук да си направим и изводите, че ние сме хората, които могат да формират обществото, а то ще съществува само тогава, когато мнозинството, групата от хора са обединени от една обща ценностна система. Не можем като народ да бъдем разединени от различни течения, от различни учения, от различни традиции и да считаме, че можем да изградим някакво общество. Това е някаква феерия, неосъществима в живота на човека и в живота на нацията ни като цяло.

В този ред на мисли ние, хората ли сме по-виновни, че децата ни познават много по-добре Дядо Коледа, отколкото Иисус Христос или четвъртата власт – медиите?

Аз считам, че медиите масово и много настойчиво преди седемнайсет години насадиха понятието Коледа. Те много настойчиво, просто методически го насадиха. Нашите деца например, когато говорят за Дядо Коледа или чакат подаръци под коледната елха дори не знаят какъв символ се крие под образа на Дядо Коледа. Те дори не знаят, че от чисто християнска гледна точка това е образът на Свети Николай и изявата на неговото милосърдие чрез подаръците, а не нещо повече от това. Те дори не знаят, че тази коледна елха, която всички ние украсяваме в домовете си има също един древен предобраз на Райското дърво в Едемската градина, така че това са неща, на които в края на краищата семейството трябва да учи децата си и създавайки по този начин тази традиция да знае, че и неговите деца след време ще обучат по същия начин и техните деца спазвайки тази традиция. Ние се предоверихме на медиите и те съответно направиха най-доброто за себе си, защото те направиха една добра PR акция за себе си и доколко са спечелили само те знаят, но предполагам, че ако считат, че това е повдигнало по някакъв начин авторитета им – бъркат. Те не направиха добро на своя народ по този начин. Ние като православен народ трябваше задължително да осмислим празника като рождественски и да знаем защо го наричаме рождественски, да знаем защо Бог благоволи да изпълни договора си с човечеството и да изпрати Своя син, да знаем кога Бог е сключил този договор с човечеството и най-вече да знаем, че няма случайности в Божествения промисъл спрямо човека, а има едно методическо изпълнение на това задължение спрямо венеца на Божествено творение – човек. Ето, и в днешните вестници пише например, че винаги преди Рождество Христово нацията ни е сполетяна от някаква беда. Така е. Така е, защото Бог винаги дава изпитание в духовната нищета на човечеството, за да може чрез изпитанието да проумее за неговото изправяне и преди всичко за неговото духовно изправяне, за неговото духовно търсене и изпълнение на основната повеля, на основното, което Бог е заложил вътре в човека, а това е подобието Божие, стремежът към единение със свободната воля, към единение с абсолютната свобода на Бога – това е основното.

Миналата година точно преди празниците гост на популярно телевизионно предаване беше Вера Кочовска, за която се смята, че има свръх естествени способности и тя обясни доста неща. Много хора се довериха на тези думи, погрешно ли е това?

Вижте, дали Вера Кочовска или някой друг ще го каже, общо взето и църквата казва абсолютно същото между другото. Не може нещо зло да се случи в живота на човека или в живота на обществото като цяло, ако това общество е обладано и изживява духовността си на основата на вярата си . А когато едно общество е забравило вярата си, то изгражда живота и изгражда ценностната система не на абсолютната духовност, каквато е християнската вяра, и живее по този недостоен начин, то значи всички в това общество са грешници и основа, която се прокарва в цялото Свето Евангелие е, че Бог винаги дава възможност на грешника да се изправи, но когато вижда, че при множеството дадени възможности да се изправи, той не се изправя т.е. той получава и нужното наказание и Вие виждате, че това са неща, които стават по начин, по който човека няма как да реагира. Ние свикнахме в съвремието на XXI век едва ли не да се изживяваме като господари на природата и на света, а не можем да разберем една истина, че ние сме една малка прашинка в този Всемир, а този Всемир е като една малка топка в ръцете на Твореца, на Бога, топка, която във всеки един момент Той може да превърти в Своята ръка и може да погледне отвсякъде т.е. Той винаги има поглед в нашия живот. Той рядко участва в него и неслучайно Христос казва думите, че Той чука на всяка врата, Той чука на всяко сърце и ако ние имаме достойнството без страх да отворим вратата си и да Го поканим, Той ще бъде наш гост и оттук в навечерието на най-светлия празник -  Раждането на Спасителя всеки един да се попита: „Христос почука на моята врата. Имах ли аз достойнството да Го пусна да влезе и Той да бъде мой гост?”. Това е най-важният въпрос и трябва да получим личен отговор за него.

Ходят ли хората на църква? Задавам Ви този въпрос, тъй като независимо дали по най-светлия празник – Рождество Христово или някой друг църковен празник хората се скупчват по храмовете като стадо овце. Използвам това сравнение, защото повечето хора не знаят какво правят там в действителност...

Ние споменахме за това трагично състояние на хората и на нацията като цяло, т.е. на такива големи празници хората нямат знание, те изпълняват просто една традиция, която е наложена от времето върху тях и те знаят, че в този ден те трябва да влязат в църква, за да си запалят свещичка за здраве, а не могат да осмислят, че това не измива съвестта на човека в никакъв случай. Те не могат да разберат, че на Светата литургия Христос по един своеобразен начин ни приканва. Той казва много притчи, но една от притчите е за богаташът, който приготвил голяма и хубава трапеза и поканил своите приятели, които в последствие му отказали и той изпратил слугата си да излезе по улиците и да покани всички хора, които срещне. Слугата изпълнил заръките на своя господар, но му съобщил, че въпреки това има още място на масата. Тогава богаташът заповядал му заповядал да излезе извън града и да покани още хора, за да е пълен дома му. Христос под образа на господаря визира Бог, а под образа на поканените хора – цялото човечество, така че на всяка една света литургия Христос ни кани на своята трапеза и ако ние сме добри Негови верни приятели, ние винаги ще се отзоваваме на това пиршество, което той приготвя за нас. Ако сме от мнимите Му приятели, които само на думи изразяваме, че сме Му приятели, а вътре в себе си мислим нещо коренно противоположно спрямо него, то ние няма да отидем на вечерята Му, така че влизането и запалването на свещичката не означава, че ние сме удовлетворили искането на Христос да присъстваме на трапезата, която той е приготвил за всеки един от нас. Всеки е разумно същество, всеки може да направи изводите си от това, което Христос е казал и ,разбира се, да направи избора си. Спрямо този избор и Христос в даден момент от неговия живот ще отсъди.

Не съм живяла през тези години, но доколкото знам по социалистическо време е било забранено да се ходи на църква...

Да, имаше го този момент. На големи християнски празници имаше партийни фукнционери, които заставаха пред входовете на църковния двор например и оглеждаха хората, които влизат. Това е истината. Ето, Вие сте млад човек и наистина не сте живяли по това време, но ето, че сега е факт отварянето на досиетата. Всички тези хора, които ги уличават,         че са с агентурно минало са правели точно такива неща. Те са гледали, те са надавали ухо за всичко и фактически са топили пред комунистическите власти своите събратя, своите приятели, своите близки, които наистина са разчитали на тях. Некрасиво е.

Тази настоятелност на държавата да върви в отделен коридор от този на Православната църква не може ли в днешни дни да се превърне в настоятелност за единоборство?

От чисто каноническа гледна точка църквата не трябва да допуска симбиоза между държава и църква, но това не означава, че църквата и държавата не могат да работят заедно за доброто на народа и неслучайно църквата от години провокира по всевъзможни начини държавата казвайки ѝ, че е крайно време да се въведе вероучението като форма на образователен процес в училищата така, както винаги е било. До 1956 година вероучението е съществувало като в българското училище. В Изтока е православието. В една Русия, защото ние винаги се извиняваме с този четиридесет и пет-петдесет годишен комунистически период на атеизъм, но руският народ беше повече от седемдесет години под този комунистически ботуш, но в момента същия този народ има невероятен духовен подем. Защо руският народ успя да го направи? Защото държавата разбра, че без църквата изгуби народа си, а изгуби ли народа си вече ще съществува една държава само на проформ. Тя няма да бъде жива държава, защото няма да има живи духовно хора, които да имат национални стремежи.

Политиката е преходна, вярата завинаги...

Точно така. По същия начин в руското училище се изучава вероучение и то изключително православие. Румъния – по същия начин. Ние допреди четири или пет години, и Вие, по улиците сме слушали, че българинът не смяташе румънеца за човек. А Вие знаете ли, че румънците са на астрономически години преди нас в чисто духовно отношение? Македония – също с вероучение в училищата. Сърбия – също, а за Гърция да не говорим. Там нещата са пределно ясни. Ние виждаме, че това са страни, които изграждат в чисто духовно отношение и можем да направим една елементарна сметка за себе си, че това възраждане не пада просто от небето, а то се случва поради нещо и че това нещо е именно и показването на съвсем младото поколение, че то не е материална същност само, а има в себе си духовност, която също трябва да обгрижва т.е. да осъзнае себе си като психофизика. Докато не го направим, докато нашите деца да кажем, не бъдат одухотворени именно в българското училище не само, че няма да избегнем агресията, която я има във всяко едно българско училище вече, защото агресията не е просто лиспа на духовно изпитание, агресията е отстъпване на духовно пространство, което е заето от най-низкото на материалността – от човешката злоба. Продукта на човешката злоба е агресията и оттук да си направим изводите, че от момента, в който въведем вероучението, етиката на нравствеността, християнската нравственост за изучаване в българското училище, то след петнайсет години ще започнем да берем и плодове, защото тези деца, които се обучат, от детската градина да кажем до осми клас или до дванадесети клас, те ще провокират позитивност и в своите семейства, които не са достатъчно одухотворени, за да могат да възпитат по този начин децата си. Църквата няма за цел да направи децата ни фанатици. Християнството е най-малкото такава религия, която да се опира на фанатизма. Напротив, тя е религия на знанието и именно затова държи нашето поколение да има знания за ценностите на вярата и по този начин да развие дейността си върху духовно пространтсво, да започне да го обработва, за да може то да дава нужните плодове в живота на нацията като цяло.

По принцип българинът не е много толерантен към другите и понякога в много неподходящи ситуации се проявява расизъм. Трябва ли да бъдем толерантни към другите в религиозно отношение, защото все по-голямо е смесването на ученици с различна религиозна принадлежност и понякога това става причина за агресия и конфликти...

Това е защото даден млад човек счита себе си за християнин и смята, че под формата на някакво агресивно действие той защитава християнската си същност, а той не разбира абсолютно нищо от християнството. Как може да защити християнската си идентичност? Няма как. Ако той знае, че християнството изисква от него да обича и врага си, да прощава и на врага си, той най-малкото ще подходи по този начин. Тук християнството е ясно и категорично, защото ни учи да обичаме и да прощаваме греховете. Оттук всеки може да направи нужния извод за себе си и за всяко едно действие в живота си.

За финал искам да Ви задам въпросите от нашат съботна анкета. Как празнувате Бъдни вечер? Помагате ли в приготовленията и ще си пожелаете ли нещо в  Святата нощ?

По задължение християните спазват традицията и се събират в дома на родителя, т.е. в дома на по-възрастните родители, така че ние сме общо взето по-младото семейство и ще се съберем всички, включително моето семейство и децата ми, при нашите възрастни родители да го кажем, при родителите на моята съпруга и няма да правим Бог знае каква подготовка, защото има кой да се погрижи и подготви за Бъдни вечер, но определено всеки трябва да вземе някакво дейно участие в семейната подготовка за тази вечер и пак повтарям тя не се състои в трапезата и храната, която трябва да се приготви в никакъв случай. Аз все пак съм духовник и всеки път когато застана пред Светия престол си пожелавам нещо. Моето пожелание за мен конкретно, като че ли не е популярно сред хората, но е Бог да ни дава повече смирение и повече мъдрост. Това мое пожелание е и към всички старозагорци, защото аз не съм от старозагорския край, въпреки че съм от двадесет и пет години тук, тъй като в миналото те не са имали достатъчно вяра, а напоследък май съвсем са я изгубили, така че като говорим за най-светлия празник – Свето Рождество Христово ние преди всичко трябва да осмислим себе си като същност, като духовност и посрещайки раждането на Спасителя да търсим и вярата си, и спасението си именно в него и да си припомним думите на старите българи „Бог винаги дава, но никога в кошара не вкарва”. Това означава, че ако ние не направим стъпките към Бога, то Бог също няма да направи стъпката към Своето творение, за единение между Него и човек. Старозагорци, осмислете вярата си! Само на основата на вярата си, християнския морал и християнските ценности ние можем да избегнем в бъдеще, когато си изградим що годе духовност, тези некрасиви случки, които стават по улиците на нашите градове и методическото постоянно рушение на нацията ни като цяло, на държавността ни като цяло и преди всичко бихме направили това, което нашите предшественици преди стотици години са успели да направят – да съхраним националността си, да съхраним народа си, да съхраним вярата си.